За изясняването на понятието „очевидна неправилност“, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК

За изясняването на понятието „очевидна неправилност“, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК

Законодателната промяна в Гражданския процесуален кодекс, извършена с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., отнасяща се касационното обжалване, предизвика разнопосочни реакции. С нея за пръв път се въведе касационното основание „очевидна неправилност“, като порок на обжалваното решение. Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл. Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“. По-долу, представяме резюме на някои от актовете, на които ние попаднахме.

Определение № 97 от 30.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 221/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков

„С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“ (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.“